питър панови облаци

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

ще започна с това, че страшно се гордея с теб :)
бъди доволна от себе си, всичко това заслужаваш ^^ не позволявам на това да звучи като клише.. защото не просто искам да кажа, че си страхотна, intelectual badass, и моята дани,,
искам да кажа, че си много необикновено момиче.. защото си ужули коленете и лактите, за да бягаш с мен от всичко, от което се страхувах, когато бях малка.. да ме измъкваш от всички дупчици и после заедно да си мием ръцете от лепкавата кал, за да пораснем и "да ходим изправени, не лазейки", за да бъдем добри.. дори за да бъдем различни :)
Преди време.. на 20 септември 2011, написах следното за теб:
"тя е млада жена, която заслужава всички стихове на поетите, които обича и които дишат свежия въздух на дъждът, любещ листата и живеят в задимени стая, пропити от мириса на стари книги, вино и хляб. тя променя животи и ражда усмивки!
тя е детето, с което стоях по цял следобед на покрива ди черницата в двора й и се прибирах вкъщи лепкава, миришеща на детство и филии с лютеница и сирене; с което пишехме върху стари ламаринени капаци от шахти цифри и букви, с което тичах през поляни и градската градина в Благоевград.
тя е огън-ще те сгрее, ще ти освети пътя, ще се пази и ще те изгори.. може да те опустоши, но ще те пречисти!!"

не обръщай внимание на думите ми.. в смисъл, не се натъжавай.. защото аз се натъжих.. и знам, че ти също ще. и.. ДА НЕ СИ ПОСМЯЛА!! съвсем изрично забранявам :) просто плувай!! :)

аз.. съм вдъхновена ♥
и.. изпила много "топли напитки" днес :)
изпращам ти обич :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар