Другостта на другия е мистерия
                                                        Левинас

Мистерията е чужда – тя не се простира в границите на познатото, а единствено в тези на познаваемото, но е неразкрита истина, същността й е неизказана, непоказана, тя е мълчаливо съществуващо, което не разбираме.
Мистерията е не просто загадка – в нея стои знанието защо загадката е загадка, т.е. мистерията е усия () на всички загадки, въпроси, на всяка липса на знание за нещата и нищото.
Тя е абстракция, чието конкретизиране започва, когато постепенно окачествяваме мистериозното и не просто придаваме, но и утвърждаваме неговата истинност. Дори разбирането ни, че съществува неразбрано, прави неразбраното съществуващо и създава битие-за-него. (Жан-Пол Сартр, „Погледът)
Tова неразбрано или непознато, е всичко, което ни е чуждо, всичко, което не е иманентно, т.е. не просто трансцендентното, но и всичко, което ни се разкрива в света със своята raison d’etre, част е от обективния външен свят и в чието съществуване се съмняваме.
Произходът на думата е гръцки и в буквален превод мистерия означава тайна, тайнство, до което достъп имат само посветените. По този начин мистерията се обвързва с религията (re-ligio – „отново” и „връзка”), а следователно и с вярата в смисъл, в който за да съществува възможността за разкриване на мистерията, в същността й трябва да се вярва. Всъщност, вярата е единствената основателна причина, единственото правдиво доказателство за съществуването на мистерията такава, каквато е.
Вероятно в такъв смисъл Левинас използва мистерията като качество на другостта, която е качество на другия – вяра в невъзможността за познаваемост на другия.
Кантианството подкрепя именно тази теза, доколкото приемем, че другият е извън нашето съзнание, но не и от критицизмът, защото Аз-ът също е част от обективния свят и действителност. При условие, че той приеме себе си за непознаваем, той не би могъл по начало да определи другия като друг и да осъзнае, че другостта на другия не е неговата собствена неговост, не би бил способен да разграничи собствената си същност от тази на другия, своята мисъл от чуждата, а следователно и своето съзнание от чуждото, което води до отсъствие на самосъзнание. А това довежда до невъзможност за съмнение и до разколебаните устои на самото съществуване.
„Cogito ergo sum!” (Рене Декарт)
Ако не разпознавам собствената си мисъл, не мога да бъда сигурен, че е моя и в същото време мисълта на другия не оправдава моето съществуване. Фактът, че аз я приемам за своя, прави ли ме реален тук и сега? Защото, ако нямам собствено битие, как бих могъл да бъда Аз? Аз не ставам другия, съгласявайки се с неговата мисъл, но при условие, че моята мисъл бъде заличена напълно, тя не е моя и аз съм друг за себе си, чужд за себе си. Но не по красивия начин, по който Албер Камю ще бъде „вечно чужденец за себе си”, защото при такъв тип отчуждаване от себе си не присъства  откъсването от собственото битие, а напротив – той е потънал дълбоко в него, вкопчил се е в него без да отрича чуждото, вярва му, видял е безграничността на стремежа в човешката крайна мисъл и не е осъзнал това като невъзможно и ненормално, а просто като непознаваемо, трансцендентно, вечно движение, неуловимо в цялата си същност – част от мен, която е непонятна за мен, защото е повече от познатия от мен Аз; обхваща света, Вселената, съзнанието и личността ми, обхваща мен. Това, всъщност, е част от собствената ми идея – то е едновременно съставено, много и единно – променя се, но е неразрушима част от мен и моето битие, доколкото неразрушимото се простира в границите на собствената ми разрушимост и тленност – то е част от вечното в мен.
Другото се разкрива във всичко.
Колко пъти мога да побера другото в другото? Докато не стигна до първоначалото, до Върховния принцип, който Плотин (III век) нарича Първо, Единно, Благо, Бог; Платон го нарича Благо, представяйки го като най-висша инстанция от света и в такъв смисъл, то е различно от материята и се простира извън нас; а Кузански го определя като не-другото, което е непознаваемо, но което прави умопостигаемото възможно, защото то съществува като „принцип на битието и познанието”, като тяхно основание; не-другото е същност на всички неща, което го прави неразрушимо, вечно, присъстващо във всяко следващо нещо („Същностите на нещата са неразрушими; като същност в същностите не-другото се нарича същност на същностите”, Кузански)
Другият е тайна, която понякога разкрива част от света през чуждия поглед, през чиято призма всичко винаги е различно, ново, чуждо на нас самите дори да притежава онези цветове и оттенъци, присъщи на собственото ни битие. Това е свят на непознатото, родил се в чуждо съзнание, обхванал чуждо съзнание, свят на друга идея и с друга идея, но свят, който в една своя част е обективен и обхванал моето съзнание. И дори в тази своя част, този свят е непонятен за мен, свят в непрекъснато очакване да разкрия, да се удивя, да помисля.
Светът е непознат-аз винаги ще бъда способен да видя част от него, да открия новото, да създам, да променя, но човешкото ми съзнание никога няма да бъде способно да обхване всичките му каквини (quidditas), защото ограничеността на мисълта ми няма да позволи да разбера трансцендентното, нито да забележа движението на времето, нито да осъзная измеренията на пространство извън мен, извън онази част от света, която съм окачествил като ‘своя’ и придавайки й това качество, или по-скоро всички качества, които откривам в ‘своето’, съм я превърнал в съществуваща, доколкото мога да бъда сигурен в собственото си съществуване.
Той е знание, но е чуждо знание. Може да бъде единствено собственото си знание и да не знае себе се напълно; да се съмнява в себе си и изобщо; да разкрива себе си наполовина, малко повече или малко, нарочно или не.
Той е същност, но същност, различна от моята. Той е като мен, но всъщност това не е вярно. Или е? Веднъж и в едно сме съвсем еднакви – другият е идея, аз също. Различни идеи, но родени от идеята човек.
Колко много други биха живели в мен ако приема, че всяка нова мисъл, е нов човек, т.е. всяка различна мисъл, появила се в мен, прави мен друг от мен самия. И така ставам друг сам…. Как знам кой съм? Аз не съм един, аз съм много. И щастливият в мен е различен от нещастния, защото двамата възприемат обективното по различен начин, а обединявайки се, всички мои същности изграждат мен. Другият би ли нарекъл това моя другост, или по-скоро, моите другости? Защото всяко качество, което той притежава, за мен представлява неговата другост; всяко негова същност също е другост.
Той също е много.. но неговата многост, аз не мога да обхвана. В противен случай, той не би бил никаква загадка. За да мога да възприема наистина другия, първо трябва да не бъда мистерия за себе си. Аз съм непознат за себе си, изненадват ме постъпките ми, удивявам се от начина, по който мислите преминават през съзнанието ми, оставяйки приятен дъх след себе си и ме е страх от тях, когато ме опустошават; аз не знам и нямам представа за същността и завършеността на обективното и субективното, на света, на другия, на мен и на нещата-и това е едновременно ужасяващо и безумно красиво. Защото все пак някъде аз знам кой съм. И тогава виждам другия. Но не просто през погледа, а чрез един особен поглед на душата и сърцето.. тогава единствено мога да видя част от другостта на другия. И същевременно това по никакъв начин не я прави по-малко загадка.
Другият е истина. Не задължително тук и сега, но в едно пространство и време той е истина – той е реален, доколкото моята представа за реално е правилна и доколкото аз самият съм реален и съм способен да се възприема като такъв, знам, че съм такъв (Жан-Пол Сартр, „Погледът”).
Фактът, че другият е част от обективната реалност утвърждава съществуването му – него го има.
„Никога не ще докажат, че което го няма, съществува” (Парменид)
За онова, което го няма, човекът няма представа; той обаче има мисъл за другия. Следователно другият съществува. И въпреки че не съществуването, а неговата другост е поставена под въпрос, другостта на другия е следствие от неговото съществуване, от неговото битие.
Не съм способен да уловя момента на истинност на другия, защото не мога да разпозная най-истинната му другост от всички останали прояви на неговата същност. Защото аз винаги се съмнявам в себе си, а това съмнение ражда съмнението в другия наред със съмнението във всичко.
Освен съмнение, на битието му е нужно и пространство, но пространство във въображение, в представа, възможност да-бъда-способен-да-създавам, да забележа, да различа, да се учудя, да почувствам, да знам, че съществуват трансцеденталното, времето: преди-сега-след, тиктакащата промяна, преходното и вечното, ефимерното, единното, онова, което ще се разкрие пред мен и другото, което никога няма да науча, но това няма да разколебае неговата истинност; и другото, което ще бъде мое въображение, но това няма да го направи нереално (Албус Дъмбълдор, Дж. К. Роулинг).
Другият е различен. Той има избор да покаже или да скрие другостта си и следователно е свободен (Жан-Пол Сартр, М. Хайдегер). Аз също съм свободен. Но след като и аз, и другият сме свободни, ние не можем да бъдем съвсем различни, а що се отнася до свободата, сме еднакви.
Но свободен ли съм наистина? Другият притежава ли същата свободата или неговата е обхваната от собствената му идея, която е различна от моята? Различните идеи раждат различни неща и представи. Тогава ние не сме съвсем еднакви, защото притежаваме различни свободи. Парадоксалното не е парадоксално, когато разберем, че за другия аз съм другия.
Другият е отрицание – притежавайки собствените си качества, той не притежава всички останали, които са различни от тях.
Разбирам другия с помощта на моето битие-за-другия („Погледът”), разпознавам го като различен от другото друг, виждам го като обект, превръщайки се в основание (основание=причина) за неговата обективност; виждайки мен като обект, другият е основание за собствената си субективност и моята обективност.
Другият „препраща” към идея, която вече е позната, защото в собственото си начало, тази идея е идея за мен самия или идея за нещо, което познавам като обект. По този начин окачествявам другия, разбирам вероятността на съществуването му
Бъдейки непознат, битието на другия не е просто предполагаемо или възможно, но и непознато.
Другият е загадка – той е нещо, притежаващо потенциал, доколкото е друг, който се променя. Моята невъзможност да проследя и уловя промяната му в цялост, непрекъснато му придава качества, които са ми неизвестни. Така другият е непрекъсната и непременна мистерия, защото аз не мога да бъда сигурен каква част от пълното, съществуващо за него знание, е знание, което аз притежавам.
„Другите са предмети” („Погледът”)
Предметността на другия прави съществуването му предполагаемо. Но тъй като аз разбирам неговото съществуване по начин, по който разбирам и своето собствено, за което се съмнявам, а следователно мисля, че е (Р. Декарт), то е сигурно в рамките на моя собствен свят и моето битие, но е само вероятно в рамките на действителния свят. В такъв смисъл, съществуването на другия като „одухотворено наличие” („Погледът”) също е вероятно. Основание за това е съмнението за рамките и измеренията, в които съществуващото съществува в обективния свят.
Другият е извън обсега ми – извън обсега на моята самота
Какво е моята самост? Тази моя същностна характеристика не е ли обвързана със свободата? Моята сво-бода – да-бъда-сам-себе-си: да се съмнявам сам, да мисля сам, да повярвам, да почувствам, да се разбунтувам, да поискам да променям грозното и лошото, претворявайки го в добро, да творя, да се заблудя и да се спася, да сбъркам и да се справя, да живея-да бъда човек: несъвършен, но истински-чувстващ, мислещ, бъдещ един доколкото е възможно неподправен и чист Аз. Но тъй като всяко претворяване е бягство от реалното положение на света такъв, какъвто е сега и поставя мен, като причина за промяната, аз съм също беглец от обективната реалност. Променяйки я, аз променям пространството, в което живея, докато същевременно променям и собственото си отношение към тази реалност, което й придава нова форма.
„действам – това значи променям свободата си” (А. Чанишев)
Или е каквина, която не се отнася до нищо друго, освен до самотата ми и способността ми да бъда самотен?
Самотата е мое пространство, тя притежава всичко, което моето битие й придава като качество и същност. Следователно моята самота е лична. Самостта е моята лична самота, защото е свързана с моето съществуване в света на онази самота, която неизбежно пречупвам през собствения си поглед (идол на пещерата, Франсис Бейкън)
„Фактическото препращане към познание на истинността/другостта на другия е препращане към едно „битие-на-двойка-с-другия” ” („Погледът”)
Това битие обединява моите мисли и мислите на другия; то ги съпоставя, противопоставя, те се отричат взаимно или се превръщат в една красива сплетена нишка; то винаги е сблъсък, но винаги придава някаква обективност, обединявайки двете: субективност-и-субективност, обединява общото в различното от тях, превръщайки го в друго – друго за мен, защото е част от другия и друго за другия, защото част от него притежава моята мисъл.
За да познавам другия, аз трябва да познавам себе си. За да познава другият мен, той също трябва да познава себе си. И така стигаме до онова общо знание за нещата, което обхваща мен и другия в рамките на моя, неговия и обективния външен свят
За да разбера другия, е не по-малко необходимо да разбера себе си, да открия себе си пред мен самия, да „прозра в себе си преди да е станало късно” („Погнусата”, Жан-Пол Сартр) да помисля себе си в и извън собствените си рамки, да си представя себе си в света на другото, което съм окачествил като друго именно поради окачествяването на мен като мен.
Част от съзнанието ми е непозната-тя е онова, което не мога да видя, което е в и извън мен в едно и също време. За другия аз съм онзи, който е обект на неговия поглед и онзи, който приема или отхвърля определенията и качествата, които са му приписвани върху онази поизцапана вече дъска, чието начало Джон Лок е нарекъл tabula rasa.
„Аз не съм аз, мислеше си той, докато едно усещане за плахо трепкане започна в околността на сърцето му. но какво означава това, както и да е, добави той с горчивина.” (Салман Рушди)
Част от мен винаги е мистерия – тя е променящата се мисъл и промененото, което се превръща в ново преди да съм опознал промяната.
Но част от мен е устойчива – тя е онази светлинка, която променя не мен, а светът, претворявайки в добро и светло всичко, което има допир до душата ми; тя е моята усия.
Част от другия устойчива ли е? Ако не, аз не мога да бъда сигурен в истинността на това. От друга страна, ако в него няма нищо устойчиво, нищо постоянно, той не би могъл да остане себе си, щеше непрекъснато да открива в себе си другия. Но в такъв случай, той не би могъл да разпознае в себе си другия, защото няма да има битие-за-другия, а устоите и смисълът на собственото му битие, ще бъдат разколебани, ще бъдат вечно нещо ново, а не нещо постоянно. А същността не може да търпи промени, защото тя е като огънят за Хераклит, водата за Талес и въздухът за Анаксимен – тя е вид универсална субстанция, тя е конституент на самото битие, негова каквина, но каквина, каквато е не-другото за всяко друго – предшества всяка друга и поради това присъства във всички. Тя е неотменна.
И след като разбрахме, че част от същността на другия е устойчива, което обяснява съществуването и битието му, можем да се опитаме да я открием. Но къде да я търсим? Ние не знаем дори как да я търсим. Много хора са неспособни да вникнат в собствената си душа. Смелостта да опознаят другостта на другия не им е присъща.
Колко странни същества сме!! Еднакви сме в различията си и се открояваме един от друг по сходствата си.
И всяка моя нова мисъл е била чужда за мен и ме удивява. И всяка нова мисъл на другия е нова загадка.
„Другостта на другия е мистерия” (Левинас)
В нея никога не мога да бъда сигурен и винаги се съмнявам.. но това придава красота на живота – протича във време, което не е „времето на голямата скука и на никога нищо неслучващото се” (Фукуяма)
Окачествявайки битието на другия, аз му придавам единствено иманентното за собственото ми битие. Въпреки че моята мисъл е ограничена, както и неговата, аз няма как да бъда сигурен, че се простират в една граница.. дори е по-логично да вярвам, че не е така. Тогава мисълта на другия, която прави него точно онзи, който е, е винаги загадка – непрекъснато битие в съмнение.
Другостта му може да бъде прекрасна, но може да бъде ужасяваща; със сигурност е чужда и непозната – тя е вечно неразкрита тайна, придобиваща ново знание за всичко с разкриването на някакво такова - другостта на другия е онова, което не можем да достигнем. Тя е в крайната точка на безкрайно делящото се пространство в Дихотомия на Зенон. И всеки друг е различна точка и създава нов невъзможен край. Мога да бъда единствено в собствената си точка – докосващ се до образите на всички останали точки, но неспособен да осъзная същността им. Тогава съм неподвижен, сигурен единствено в моята същност, а всичко останало е мистерия.

P.S това е за сега ^^
купих си "мартин идън" и "бялата гвардия" :)
и аз те обичам :)
не се опитвай да си ема или уинона - те са страхотни и двете и са различни една от друга. ти си имаш своята страхотност ^^ която е различна от тяхната и затова е красива ^^ :) ти си дани - това е хубавото :)

Другостта на другия е мистерия!
тъкмо водех много интелигентен смс разговор с джъстина на тема 'аре само да си уважаваме различията, а', който ако го водех на български просто щях да й кажа 'майната ти', ама сега се обосновах като един proud law student :D
какви книги си купи? аз си купих маруля :D
това за есето всъщност ме разсмя само вътрешно, външно ме усмихна ^^ понеже нали знаеш, аз точно това искам да бъда и толкова много се възхищавам на жени като ема уотсън и уинона райдър и т.н. и сигурно оттам идва тая заблуда, че съм лесбийка, ама аз просто искам да съм като тях :D та мерси, аз постоянно си мисля, че съм много далече от това и е хубаво понякога да се погледна през нечии очи и да видя, че може би точно като такава ме приемат някои хора. обичам те ^^ ти си ми любимото огледало <3
в p.s. i love you има един цитат, който съм си го залепила на стената

if you promise me one thing, promise me that whenever you're sad.. or unsure.. or you lose complete faith.. that you'll try and see yourself through my eyes.

до скив :D {}}}
утре е 1-ви декември!!

хей ^^
купих си книги!! : )
отдавна не съм гледала the big bang - сигурно от около месец.. пропуснах веднъж и после.. всеки път си мисля, че нямам време да наваксам. но очевидно има нещо гнило в сериала :д шелдън се социализира..
радвам се, че си добре.. след три седмици по това време ще си у дома ^^
ели каза, че the one that got away й напомня за теб.. снощи й помагах за едно есе на тема "светогледа на съвременната жена".. по някое време й казах да си представи теб. сега ми се хилиш с: пхахаха, нали? а съм права :)
като казах есе, се сетих, че ти бях обещала да прочетеш мое :) тук ли да ти го изпратя или на някакво лично съобщение? :) можеш да си избереш между коментар върху "Пирът" или върху "Другостта на другия е мистерия" :) Или и двете.. ^^
а кога ще мога да прочета твоите? въпреки че нямам представа колко не съм наясно с темата му, но.. тъкмо ще науча нещо ново ^^
има ли още програми, които защитават труда ви, лейди? :)
ами.. за сега това от мен.. спи ми се. клавиатурата ми щрака по особен начин.. има някакво ехо.. и раницата ми щракаше странно.. не, не е в главата ми :p :д
до скив!! ^^

пригледа ми се raise your voice.
снощи ми беше много хубаво, лежах си на топло и сгушено и гледах новите епизоди на the big bang. по някое време заспах и чух как шелдън казва 'amy, would you be my girfriend' и моментално се събудих :D
бяхме с джъстина преди малко на плуване ^^ супер беше, чувствам се като новородена сега :D иии пак ще изчезвам, че искам тая вечер да си довърша работата преди 2 по желание, за да мога да си догледам шокиращия епизод със шелдън :D
цунки

oo <3
очаквах блънт, но това беше изненада :) о, като си спомня какво човече съм била!! благодаря ^^ хубаво е понякога да се натъкна на нещо подобно - а точно сега запечатвам в песента и нова емоция ^^
скоро ще ти напиша нещо по-дълго и обстойно.. сега бегло ти споменах някои неща във фейсбук, но.. има да ти разказвам.. а и ти също
see you soon, twin ^^ <3

http://www.youtube.com/watch?v=r-3KYtaE_30&feature=related

малко от доброто старо време :P <3

здравей, бу : )
радвам се, че си писала.. хубаво е, че вчера писахме и във фейсбук, където просто е по-различно. тук никога не съм ти давала компот.. и явно така трябва да бъде, защото около мен в момента няма храна.. има нарисувана птичка и есето ми, което е в процес на завършване.. и всякакви други неща - от острилката с дървени лентички до бутилка с вода.. и четири книги ♥
преди малко с мама си разменихме подобни реплики:
-ти няма ли да прибереш хаоса около.. тук?
-не, това ми е работното място.. и не е никакъв хаос ♥
наистина не е :)

мъчно ми е за теб.. и сигурно сега не е най-правилният момент да ти казвам това, но всичко, което ми се е случило, ми е показвало, че истината е най-прекрасното във всеки момент.. аз не харесвам лъжите-объркват хубавия живот на хората, а и ти скоро беше написала това в tumblr: always tell the truth even if your voice shakes.
истината е, че моят не трепери сега : ) защото няма да ти кажа нещо, което не знаеш.. и е от нещата, които не бива да подминаваш, защото е същото като да излъжеш.. аз няма да замина. ще идвам много пъти, но няма да дойда..
и сега се чудя дали съм добър или лош човек, защото правя онова, което направих лятото на 2010г - успокоих те толкова добре от 500 км, че те разплаках отново.. и сега не искам пак да плачем толкова далече.. и думите ми затрепериха - винаги ще си бъдем ние : ) едната там, а другата тук - и ще му покажем на тоя континент как се прави тунел между къщите ни : ) (тук се смеем) да не мислят, че не можем ^^ и ще си направим изходи във Виена, Париж, в Рим и в Испания, в Берлин, в Лондон.. навсякъде : )
и.. децата ни ще бъдат много интересни, сигурна съм ^^
накрая аз ще имам по-голямо момче, което ще се влюби в къдрокоската ти и тя няма да ме харесва, защото няма да може да направи по-хубава мусака от мен :д ^^ (няма страшно, ти ще я научиш да пече и със сигурност ще бъде по-добра : ) ) говоря глупости..
просто липсваш..

скуиджи бъкенхайт - той си е наш.. злия гений близнак на скуджи бъкенхайн ^^
целувам ти нослето обратно и ти изпращам огромна обич ♥♥

съжалявам, че не съм писала отдавна.
времето е ценно. :D
ИСКАМ ВРЕМЕВЪРТ!
(такава ли беше думата?)

още точно един месец до бг ^^
искам да дойдеш тук като завършиш, ще се влюбиш във всичко.
вчера си готвих ризото :P яко съм добра ;d
искам да седя така и да си пиша цял ден, ама имам стотици работи за четене.

целувка по нослето. (:

здравей, сестриче :)
изпращам ти от питката, която мама направи.. ^^ и ти давам от чая, който аз направих :д :)) и обич ти изпращам!! и целувка по нослето (много мило съобщение беше това ♥), и хубава песен :), и ти правя знака ^^
сега ще ти разкажа нещо :) проследи събитията:
изпрах си една шапката - черна (не е от особено значение за момента :д)
оставих я върху стола си и отидох да се изкъпя
забравих, че е на стола и отидох в другата стая
върнах се в стаята си и я преместих върху леглото
и седнах вурху стола.. за който след десетина минути (когато станах) установих, че не е особено сух :д
и сега седя върху възглавница с мокри дънки :д

това ти го разказвам, за да се засмееш ^^
напоследък рисувам ^^
и имам новина - мама ми каза да си избера китара и имам един месец да го направя ^^ :) ♥
и.. преди няколко минути ми хрумна нещо за времето, в което ще си бъдеш тук - трябва да си направим малко пътешествие някъде наблизо някой ден.. просто така :)
между другото, ще ти направя мусака - знаеш ли колко хубава мусака правя? ^^ ще видиш (дяволчета) :д
последният път исках да помогна на мама.. тате беше в поморие и реших да рискувам с вечерята без той да мрънка нещо от рода на: 'е, пак ли картофи? ако няма картофи и ориз, тва семейство няма да оцелее'
и направих мусака.. но забравих да проверя градусите и.. я пекох на 150 вместо на 300 градуса.. и я пекох няколко пъти.. :д и мама си дойде и ме пита: защо печката работи? в три и половина беше сложила мусаката да се пече, сега е шест!
и.. титии, мамо, знаеш ли какво си направила?
и.. стига смешни истории :д

обичам те, бухльо
и ти давам голяма прегръдка ^^
и.. искам да ти видя сбръчканото носле, докато се смееш :))
и.. надявам се вече ти е по-добре.. :)) спомни си, че има мъгла.. ти обичаш мъгла. заради теб всяка сутрин й се радваме с ели ^^

днес нещо ми е много носталгично.
ще ходя след малко да се виждам с един българин, надявам се да ми напомни защо предпочитам да съм тук, отколкото сред българи :D
въпреки че вие пак ще си ми липсвате. и мусаката, лелееее колко ми се яде мусака. и кисело мляко!
забравям да те питам, защо в tumblr имаш и summer и winter dandelion :D
мале, а времето колко бързо минавааа. минали са почти два месеца и остава още маалко повече от един!!! и после почти цял месец в бг!! <3

животът е прекрасен - усмихвай му се!! :) ♥

добре :)
тъкмо вечерта ти става по-усмихната
тъкмо и моята ще се усмихне малко :)

гледам a film by kirk. :D :D :D

ще започна с това, че страшно се гордея с теб :)
бъди доволна от себе си, всичко това заслужаваш ^^ не позволявам на това да звучи като клише.. защото не просто искам да кажа, че си страхотна, intelectual badass, и моята дани,,
искам да кажа, че си много необикновено момиче.. защото си ужули коленете и лактите, за да бягаш с мен от всичко, от което се страхувах, когато бях малка.. да ме измъкваш от всички дупчици и после заедно да си мием ръцете от лепкавата кал, за да пораснем и "да ходим изправени, не лазейки", за да бъдем добри.. дори за да бъдем различни :)
Преди време.. на 20 септември 2011, написах следното за теб:
"тя е млада жена, която заслужава всички стихове на поетите, които обича и които дишат свежия въздух на дъждът, любещ листата и живеят в задимени стая, пропити от мириса на стари книги, вино и хляб. тя променя животи и ражда усмивки!
тя е детето, с което стоях по цял следобед на покрива ди черницата в двора й и се прибирах вкъщи лепкава, миришеща на детство и филии с лютеница и сирене; с което пишехме върху стари ламаринени капаци от шахти цифри и букви, с което тичах през поляни и градската градина в Благоевград.
тя е огън-ще те сгрее, ще ти освети пътя, ще се пази и ще те изгори.. може да те опустоши, но ще те пречисти!!"

не обръщай внимание на думите ми.. в смисъл, не се натъжавай.. защото аз се натъжих.. и знам, че ти също ще. и.. ДА НЕ СИ ПОСМЯЛА!! съвсем изрично забранявам :) просто плувай!! :)

аз.. съм вдъхновена ♥
и.. изпила много "топли напитки" днес :)
изпращам ти обич :)

имам 55 точки на първото есе, а лектора ни беше казал в и-мейл, че 'If you have received a mark of 50 or above, you should be very pleased with your efforts as you are performing above expectations at this point in your degree. '

така че, може да се каже, че съм доволна (:

купих си the lovely bones и сега чета, невероятна е.

btw, намерих и пълния Пътеводител за 2 паунда. <3

п.п. виж ели какво ми каза за г-на й по инглиш: :D:D:D

pitash go za nekoq duma i toi ti kazva e taq ne q znam !!!!!!!!! <-- koqq zn togava be selioo , i dr chas vika da setix se , a prez mejduchasieto zvani na nekakuv chovek da my gi kaje

ох, много ме разсмя :D мерси <3

искам да ти покажа есето ми, ама преди да го предадем го прекарваме през някаква онлайн програма против плагиатстване и ще засече, че някъде в интернет пространството го има есето ми. ебахти чудото е тука, направоо, човек не може да си сподели политическите есета с най-добрия приятел :D

не беше ли вчера? :)
а, всъщност, изобщо не е бил за мен, защото никога не съм празнувала :)
звучи хубаво това за къщичките :) ще ти нарисувам картина (най-вероятно с птици ^^), за да си я закачиш в стаята ^^
знаеш ли, че се чувствам изпълнена с музика :))
утре в шест и двайсет трябва да съм на улицата с ели. помниш ли как винаги закъсняваше с около две минути? аз помня.. :д
обаче помня и колко прекрасно се задава къдравата ти главица по улицата със: "шо става, жено"
звучи толкова смешно.. но когато ти го казваш звучи толкова на място, че чак изглежда правилно ^^
когато бях осми клас пиеше чай и ядеше вафла.. а един ден ти изпуснах кроасана на улицата..
и стоя върху оградата.. и понеже ме е страх от високо, не мога да сляза.. по същата причина не се научих да скачам в басейн.. почти :)
но пък помниш ли как щяхме да се задавим със сандвичи, защото един човек повтаряше на малкото си момченце: "надолу с главата!" по шейсет пъти в минути.. и непрекъснато караше по-големия му брат да скача, за да му покаже.. и сега се питам само защо не спряхме да ядем.. а продължавахме и се смеехме едновременно. защото тук му е красотата, всъщност :) то е като да си заравям пръстите в пясъка на миниатюрното "поточе" през полянката или да стъпваме в мократа трева, защото е разхлаждаща.. а пък е три слдобед през лятото и само ние сме навън ^^ :)
лека нощ, бухльо :)

а ти знаеш ли, че днес очевидно имаш имен ден? <3

тя беше направила салата цезар и едни такива странни за обяснение солени пурички :D

и си говорих с малкия й брат по скайп, той беше много впечатлен от знанията ми по литовски и умря от смях като казах 'проклети поляци' :D

а за къщичките, ние трябва скоро да почнем да си търсим къща за догодина и да я наемем ^^ с джъстина сме решили да поканим да наемат с нас само law и medicine students, понеже учат най-много и няма да ни пречат :D нямам търпение да тръгнем да разглеждаме къщи и да си представяме как ще си ги подредим и украсим <3

знаеш нещо на литовски ♥
звучи много специално.. прати поздрави на джъстина от мен, нищо, че тя не ме познава :) радвам се, че я има около теб там :)
хубаво е, че се чувстваш добре ^^ снощи си пуснах хари потър 5 и си представих как след време ти, всъщност, няма да живееш в предградие на лондон с подредени къщи с еднакви прозорци.. дори да не е в лондон, ще бъде друг голям град.. и ще бъде в сърцето му, там, където шумът от живота ще нахлува през широките ти прозорци. и около теб ще има изкуство, и ти ще си усмихната непрекъснато.. не знам дали знанието, че обичаш уинона райдър не е причина за тази представа.. сигурно е.
и сигурно това няма да е винаги.. но след нещо идва по-хубавото ^^
изпуснах нишката на мисълта си.. нищо :)
keep calm и слушай the beatles ♥♥

и ми кажи какво сте яли с джъстина :д :) прегръдки

това, дето ягодка ти е казала дани, е много мило, хората още ме помнят :D

есетоо.. написах един параграф, ама поне ми се получи добре. :D сега трябва да го довършвам. а утре ще си взема първото есе и ще видя каква оценка са ми сложили. о.о

иначе това за ученето и притесненията е вярно, аз понякога усещам как ми е изчезнало напълно онова кофти чувство, което имах в училище, че нещо, примерно пиринка, ще изскочи зад ъгъла и ще ми изкара акъла :D сега ми харесва адски много и си се чувствам у дома. <3

след малко ще ходя при джъстина да ядем. днес намерих страхотна книжарничка с книги втора употреба и имаше the lovely bones, p.s. i love you, my sister's keeper и всякакви такива прекрасни неща за по приблизително 2 паунда. <3 и аз просто реших да изляза, защото бях готова да купя всичко :D иначе нали знаеш, сега е времето да казваш ако искаш някаква книга, която не можеш да намериш в бг. раят е тук :D <3

п.с. знам много думи на литовски :D
as tave myliu означава обичам те и се чете 'аш таве милу' :D мога да казвам и 'проклети поляци :D' а джъстина я научих да казва 'проклети гърци' и 'да изгорим китай', защото тя не харесва китайци :D много е сладко като говори на български, все едно бебе се учи да говори :D

ахой! :)
не знам дали си гледала напоследък the big bang theory, но Шелдън каза, че когато Александър Бел направил първия телефон, предложил хората да отговарят с: ахой!
"I like it" :)
и въпреки че това не е телефонен разговор, на мен ми харесва благозвучието на думата. и преди да стана много досадна, ще ти разкажа нещо :)

пуловерите са много меки и топли.. и са цветни, и винаги са просторни и ти е удобно :)
преди малко ягодка ме нарече: дани :) и: о, извинявай, извинявай.
а аз се засмях и: няма нищо ^^ дори е хубаво, а пък и на дани се обръщам ^^
утре имам тест по химия.. и предполагам, че сега е моментът, в който би трябвало да съм притеснена, но не съм :) отдавна не съм се тревожила за тестове ^^
да ме е страх от оценки нарушава хубавата ми представа за училище, научаване и знание :)
как мина писането на есето! може да опиташ и с помощта на "Малкият принц" някой път
не е нужно да ми описваш хората по определен модел :) просто вмъквай неща в разказите си за тях. и не е нужно за всеки в отделна публикация.. просто изписвай кога си се усмихнала, или нечии думи.. нещо, което ти идва от сърцето ^^
ако е този модел, добре :)
но.. можеш просто да напишеш нещо като онзи ден, когато ми каза за джъстина и най-добрата й приятелка :) и така пак ще направиш описание, но много по-спонтанно
животът е приказен и вълшебен <3

изпращам ти голяма обич :)

ох, мрън-мрън. колко ми липсва. :D
а за книги.. чета eat pray love в тоалетната. :D

и понякога преди да си легна виргиния захариева, за да ми намаже душата с мед.

сега трябва да пиша есе за constitutional conventions. преди в автобуса седях до Роб, който е един прекрасен, прекрасен човек. искам да ти разкажа някога в повечко подробности за любимите ми хора тук, ама сега да си доразкажа първо. та ми казваше как има и той да пише есе за утре, за някаква икономическа тема, и каза, че не е много интересно, 'but I will make it interesting.' и ме вдъхнови момчето, да си направя и аз интересна моята тема. въображението ми е достатъчно прекрасно и питър-панско, че да мога да украся политиката по такъв начин, че да ми харесва и на мен и на читателите ми. (:

иначе ето, реших, ще се опитвам всеки път като пиша накрая да ти разказвам за някой човек. днес за Роб. Роб всъщност е Робърт и има от онези лица и гласове, които просто ти вдъхват доверие и чувство на ''вкъщи'' още преди да си ги опознал достатъчно добре.

http://a3.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/302382_2220842075348_1076560211_32243965_216109128_n.jpg

освен че знае английски, говори и френски, италиански и испански. и когато срещне човек от друга националност започва да го разпитва за random изрази от езика му и се опитва да ги научи. само че май от българския ще се откаже, след като дълго време се мъчи с произношението на 'здрасти' :D

не знам това с описанията на хората доколко ще ми се получи, то било по-трудно, отколкото изглежда. тия неща трябва да ги изпиташ.

п.п. отивам да си намажа филия с течен шоколад и да я изям с ментовия чай, докато гледам гилмор. <3 не е ли прекрасен животът.

това сме ние! а това е едно от нашите места.... а всичко, което казвам звучи странно.... ти знаеш какво е това, къде е това и.... но не знаеш, че снимката е от 4 април ^^ това е четвърти април - денят, в който открихме бърканото капучино, а ти все още не беше сервитьорка в кафето с бърканото капучино.... и никой не ти беше казал мрън-мрън.
исках просто да ти кажа: просто плувай, просто плувай, просто плувай, плувай, плувай!! просто не спирай, плувай, плувай! м-мхм-мхм. м-мхм-мхм.
отдавна не съм била досадна по този очарователен начин :).. и скромна също ^^
не съм те питала дали ти остава време за книги? предполагам, че не.. нищо, като си дойдеш, ще прочетем една книга заедно.. с интонация и всичко! :)
буквите се подреждат по много интересен начин.. ^^
до скоро, бухльо :) прегръщам те

току що се прибрах, минавайки по всички стари пътечки и плочки....
ще започна да ти говоря, както всеки ден от миналите есени и земи - облегнала глава назад, докато ти ми топлиш премръзналите пръсти.
знаеш ли, че вече не замръзвам толкова лесно :)

песента е разкошна :)
знаеш ли, сетих се за "хромозоми" - приказно романтична песен ♥
Аз съм фойерверк! и изобщо няма колебание в думите ми, twin ^^ чувствам се така във всичките си къдрици и в зениците си :)
И ти си.... моля те никога не позволявай това да се променя.... защото, мое зимно момиче, ти си безумно лято!!

чудя се какво правиш сега? :)

в момента при теб е три и половина сутринта, аз току-що си прибрах прането и сега слушам http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=niqrWqg6-T8#!
слушай я тази песничка много внимателно, защото разказва за най-истинските неща на света. много е красиво.

правих супа и макарони тая вечер и с джъстина се учехме на български и литовски, беше много забавно, особено начина, по който тя казва 'проклети гърци' :D

много обичам да си живея сама. не знам, хората ли са много зле, аз ли нещо не съм у ред, ама защо всички толкова много драматизират като почнат да живеят сами. няма по-хубаво нещо от това да си самостоятелен и да се чувстваш значим за самия себе си. поне при мен е така.

един човек е по-голям

от целия свят, целия свят.

една любов е океан.

ще го преплувам.

един живот не е живян,

щом не си треперил за някого.

ако сърцето не е било фойерверк.

дай си смелост да си фойерверк всеки ден, защото 'за кво да се преснявам за някви работи като знам колко малко време съм жив на тая земя и колко много после ще съм умрял.'

нашата поляна
с нашия офис и с цялата охранителна система, измислена и задействана за около минута и дванайсет секунди ♥
с всички кучета, от които се страхувам
с току що окосената трева и купите сено.. и онзи дядо, който винаги ни се кара, че тъпчем работата му.
а, помниш ли последния път?
"и мен ли ще снимате? :)"
всъщност, мисля, че човекът беше друг..
със следобедите и залезите, в гледаме облаците и се правим на силвия и мартин, а после засрамено крия очи :д
с всички калинки и пеперуди ♥
с купищата смях, от който не можеш да си поемеш дъх.. но пък ние този смях навсякъде го носим. знаеш ли, току що си спомних как заспа по време на Мечо Пух в киното :)
с цялата спонтанност, с всички цветенца, с дневниците и култуви фрази като: снимай ме как летя (въпреки че не е наша ^^)

откакто замина, отидох веднъж.. исках да опра глава на рамото ти и да ти кажа нещо. каквото и да е :)
имаше пуйки :) и една баба, която ме погледна сякаш съм се изгубила на някакво чуждо място.. сигурно беше заради шала и тефтера в ръцете ми :)
беше студено.. аз се тръшнах точно където винаги се търкулваме и гледах небето.. и започнах да пея. и сигурно за много хора бих изглеждала луда, но.. аз, всъщност, съм :)
не се натъжавай-полянката е в добро състояние ^^.. една такава!! невинна, чиста, детска, мечтаеща.. знаеш ли колко е хубаво, че направихме от нещо толкова обикновено като "пряката пътека" нещо прекрасно? защото това е като третата ни стая.. и си имаме цяло небе за таван :)

Обещах ти нещо от дневника :)
Спри, за да помислиш.... не толкова за това кой си, колкото за собственото си битие - за начина, по който позволяваш на света да се открие пред погледа ти, за мисълта ти, за въображението, за чувствата, за чашата до лявата ти ръка, за босото стъпало, с което докосваш дървения под.
Просто се огледай - ей сега, около себе си! Какво виждаш?
Погледни в себе си? Какво има?
Всичко, от което се нуждаеш....

The only way to be happy is to love ♥
Unless you love, your life will flash by
Be good to them - wander, hope!!

А днес - аз обичам и съм много щастлива и затова сълзите ми, въпреки че са много, не са лоши - те са от родилни болки :), те са живителни! Няма как да изпитваш най-великото чувства на света и да не страдаш.. не е честно спрямо природата.

Моята къдрокоса девойка с поезия в миглите..

Страхувай се за онова, без което не можеш. Но не се страхувай да го изпитваш, защото може да не бъде завинаги. Най-красивите и вълшебни неща никога нищо не могат да обещаят. И защото са прекрасни, никога не го правят. Вярвай в тях, защото това е твоят велик Случай! Сграбчи го! Притисни го до сърцето си и дишай, мечтай, обичай, бъди истински! Бъди чист, сияние, бъди силен, бъди себе си! Винаги!

Записките са от миналата седмица :)
След като гледах The Tree of Life

искате ли да ви разкажа приказка?
от онези, които не са съвсем за лека нощ, защото те оставят развълнуван и никак, никак не искаш да заспиш..
а, всъщност, отговорът ви няма да има значение, защото аз все пак ще говоря :)
всичко започна през 2004 година..
тогава, когато Дани се караше на всеки, който ме наричаше "малко дете", а нея "момиче, което си играе с малки деца".. така че предполагам, че в нашата история, тя е по-големия брат, а пък аз съм малкото момченце :).. но тук има нещо много парадоксално - ние и двете сме малки момченца. Изводът трябва да е повече от ясен: трудно е да бъдем обяснени
Спомням си един следобед, в който дочетох книжката за кродила Гена и Чебурашка, а Бухалчо (Дани, недей да редактираш публикацията :) ) ми се смееше, че чета дори годината на издаване и още нещо (не си спомням какво точно :д )
Спомням си и вечерите, в които гледахме "Шепот от отвъдното" на диваните в хола у тях (същите, от които паднах, докато спях, на осемнайстия й рожден ден), а после ме беше страх да измина двайсетте метра до моята стая, да се свия в ъгъла на леглото готова да замерям всичко, което ме нападне с една мишка с червена опашка и зелени уши. Това май не съм ти го казвала, twin?
Имам много спомени.. простиращи се до снощния разговор с красавицата на другия край на континента :) но няма да мога да ги събера в една публикация.. затова ще оставя себе си, моето момиче и времето да покажем нещо от себе си.
не съм добра разказвачка на приказки.. имам навика да не изписвам всичко до край.. оставям края само за обичани хора :)
и, въпреки че, тук пише един от любимите ми хора на света.. аз няма да изписвам края - бухльо го знае ^^

П.П. искам да се подпиша, но поради обстоятелства, независещи от мен, ще напиша просто: дгфхйсдгфбж :)
това е днешният ми подпис.. както когато бях на 12 и си измислях "истински".. всеки ден бяха различни, помниш ли? ^^

обич.