ох, мрън-мрън. колко ми липсва. :D
а за книги.. чета eat pray love в тоалетната. :D

и понякога преди да си легна виргиния захариева, за да ми намаже душата с мед.

сега трябва да пиша есе за constitutional conventions. преди в автобуса седях до Роб, който е един прекрасен, прекрасен човек. искам да ти разкажа някога в повечко подробности за любимите ми хора тук, ама сега да си доразкажа първо. та ми казваше как има и той да пише есе за утре, за някаква икономическа тема, и каза, че не е много интересно, 'but I will make it interesting.' и ме вдъхнови момчето, да си направя и аз интересна моята тема. въображението ми е достатъчно прекрасно и питър-панско, че да мога да украся политиката по такъв начин, че да ми харесва и на мен и на читателите ми. (:

иначе ето, реших, ще се опитвам всеки път като пиша накрая да ти разказвам за някой човек. днес за Роб. Роб всъщност е Робърт и има от онези лица и гласове, които просто ти вдъхват доверие и чувство на ''вкъщи'' още преди да си ги опознал достатъчно добре.

http://a3.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/302382_2220842075348_1076560211_32243965_216109128_n.jpg

освен че знае английски, говори и френски, италиански и испански. и когато срещне човек от друга националност започва да го разпитва за random изрази от езика му и се опитва да ги научи. само че май от българския ще се откаже, след като дълго време се мъчи с произношението на 'здрасти' :D

не знам това с описанията на хората доколко ще ми се получи, то било по-трудно, отколкото изглежда. тия неща трябва да ги изпиташ.

п.п. отивам да си намажа филия с течен шоколад и да я изям с ментовия чай, докато гледам гилмор. <3 не е ли прекрасен животът.