не беше ли вчера? :)
а, всъщност, изобщо не е бил за мен, защото никога не съм празнувала :)
звучи хубаво това за къщичките :) ще ти нарисувам картина (най-вероятно с птици ^^), за да си я закачиш в стаята ^^
знаеш ли, че се чувствам изпълнена с музика :))
утре в шест и двайсет трябва да съм на улицата с ели. помниш ли как винаги закъсняваше с около две минути? аз помня.. :д
обаче помня и колко прекрасно се задава къдравата ти главица по улицата със: "шо става, жено"
звучи толкова смешно.. но когато ти го казваш звучи толкова на място, че чак изглежда правилно ^^
когато бях осми клас пиеше чай и ядеше вафла.. а един ден ти изпуснах кроасана на улицата..
и стоя върху оградата.. и понеже ме е страх от високо, не мога да сляза.. по същата причина не се научих да скачам в басейн.. почти :)
но пък помниш ли как щяхме да се задавим със сандвичи, защото един човек повтаряше на малкото си момченце: "надолу с главата!" по шейсет пъти в минути.. и непрекъснато караше по-големия му брат да скача, за да му покаже.. и сега се питам само защо не спряхме да ядем.. а продължавахме и се смеехме едновременно. защото тук му е красотата, всъщност :) то е като да си заравям пръстите в пясъка на миниатюрното "поточе" през полянката или да стъпваме в мократа трева, защото е разхлаждаща.. а пък е три слдобед през лятото и само ние сме навън ^^ :)
лека нощ, бухльо :)