искате ли да ви разкажа приказка?
от онези, които не са съвсем за лека нощ, защото те оставят развълнуван и никак, никак не искаш да заспиш..
а, всъщност, отговорът ви няма да има значение, защото аз все пак ще говоря :)
всичко започна през 2004 година..
тогава, когато Дани се караше на всеки, който ме наричаше "малко дете", а нея "момиче, което си играе с малки деца".. така че предполагам, че в нашата история, тя е по-големия брат, а пък аз съм малкото момченце :).. но тук има нещо много парадоксално - ние и двете сме малки момченца. Изводът трябва да е повече от ясен: трудно е да бъдем обяснени
Спомням си един следобед, в който дочетох книжката за кродила Гена и Чебурашка, а Бухалчо (Дани, недей да редактираш публикацията :) ) ми се смееше, че чета дори годината на издаване и още нещо (не си спомням какво точно :д )
Спомням си и вечерите, в които гледахме "Шепот от отвъдното" на диваните в хола у тях (същите, от които паднах, докато спях, на осемнайстия й рожден ден), а после ме беше страх да измина двайсетте метра до моята стая, да се свия в ъгъла на леглото готова да замерям всичко, което ме нападне с една мишка с червена опашка и зелени уши. Това май не съм ти го казвала, twin?
Имам много спомени.. простиращи се до снощния разговор с красавицата на другия край на континента :) но няма да мога да ги събера в една публикация.. затова ще оставя себе си, моето момиче и времето да покажем нещо от себе си.
не съм добра разказвачка на приказки.. имам навика да не изписвам всичко до край.. оставям края само за обичани хора :)
и, въпреки че, тук пише един от любимите ми хора на света.. аз няма да изписвам края - бухльо го знае ^^

П.П. искам да се подпиша, но поради обстоятелства, независещи от мен, ще напиша просто: дгфхйсдгфбж :)
това е днешният ми подпис.. както когато бях на 12 и си измислях "истински".. всеки ден бяха различни, помниш ли? ^^