нашата поляна
с нашия офис и с цялата охранителна система, измислена и задействана за около минута и дванайсет секунди ♥
с всички кучета, от които се страхувам
с току що окосената трева и купите сено.. и онзи дядо, който винаги ни се кара, че тъпчем работата му.
а, помниш ли последния път?
"и мен ли ще снимате? :)"
всъщност, мисля, че човекът беше друг..
със следобедите и залезите, в гледаме облаците и се правим на силвия и мартин, а после засрамено крия очи :д
с всички калинки и пеперуди ♥
с купищата смях, от който не можеш да си поемеш дъх.. но пък ние този смях навсякъде го носим. знаеш ли, току що си спомних как заспа по време на Мечо Пух в киното :)
с цялата спонтанност, с всички цветенца, с дневниците и култуви фрази като: снимай ме как летя (въпреки че не е наша ^^)

откакто замина, отидох веднъж.. исках да опра глава на рамото ти и да ти кажа нещо. каквото и да е :)
имаше пуйки :) и една баба, която ме погледна сякаш съм се изгубила на някакво чуждо място.. сигурно беше заради шала и тефтера в ръцете ми :)
беше студено.. аз се тръшнах точно където винаги се търкулваме и гледах небето.. и започнах да пея. и сигурно за много хора бих изглеждала луда, но.. аз, всъщност, съм :)
не се натъжавай-полянката е в добро състояние ^^.. една такава!! невинна, чиста, детска, мечтаеща.. знаеш ли колко е хубаво, че направихме от нещо толкова обикновено като "пряката пътека" нещо прекрасно? защото това е като третата ни стая.. и си имаме цяло небе за таван :)

Обещах ти нещо от дневника :)
Спри, за да помислиш.... не толкова за това кой си, колкото за собственото си битие - за начина, по който позволяваш на света да се открие пред погледа ти, за мисълта ти, за въображението, за чувствата, за чашата до лявата ти ръка, за босото стъпало, с което докосваш дървения под.
Просто се огледай - ей сега, около себе си! Какво виждаш?
Погледни в себе си? Какво има?
Всичко, от което се нуждаеш....

The only way to be happy is to love ♥
Unless you love, your life will flash by
Be good to them - wander, hope!!

А днес - аз обичам и съм много щастлива и затова сълзите ми, въпреки че са много, не са лоши - те са от родилни болки :), те са живителни! Няма как да изпитваш най-великото чувства на света и да не страдаш.. не е честно спрямо природата.

Моята къдрокоса девойка с поезия в миглите..

Страхувай се за онова, без което не можеш. Но не се страхувай да го изпитваш, защото може да не бъде завинаги. Най-красивите и вълшебни неща никога нищо не могат да обещаят. И защото са прекрасни, никога не го правят. Вярвай в тях, защото това е твоят велик Случай! Сграбчи го! Притисни го до сърцето си и дишай, мечтай, обичай, бъди истински! Бъди чист, сияние, бъди силен, бъди себе си! Винаги!

Записките са от миналата седмица :)
След като гледах The Tree of Life